Естествени пробиотици - 10 продукта, които потискат възпалението

Естествени пробиотици – 10 продукта, които потискат възпалението

Пробиотиците са микроорганизми, които имат благоприятен ефект върху здравето. Най-добре е да се спрете на естествени пробиотици. Те включват предимно млечнокисели бактерии, но също и някои видове дрожди. Микроорганизмите от тази група подпомагат здравето по различни начини, в т.ч изграждане на имунитета на организма. Техният източник са ферментирали млечни напитки, мариновани зеленчуци и традиционни азиатски консерви. Вижте 10-те пробиотични продукта, които си струва да избирате най-често!

Пробиотиците са полезни бактерии, които обитават тялото, особено червата, поддържайки здравето ни. Техният естествен източник са ферментирали млечни продукти, мариновани зеленчуци и традиционни азиатски консерви. Редовната им консумация поддържа имунната система, потиска възпаленията и помага за поддържане на по-добро настроение и по-стройна фигура. Проверете кои храни, съдържащи естествени пробиотици, си струва да включите в ежедневната си диета.

Какво ни дават пробиотиците?

Пробиотиците са живи микроорганизми, които при прием в адекватни количества имат благоприятен ефект върху здравето чрез повлияване на микрофлората на храносмилателния тракт. Те включват предимно млечнокисели бактерии, главно от рода Lactobacillus и Bifidobacterium, но също и някои гъбички, като дрождите Saccharomyces boulardii.

Пробиотичните микроби са ключов компонент на естествената микрофлора на червата, но също и на кожата и други места в тялото. Те са предпазващ фактор от въздействието на външната среда, предимно патогенни и гнилостни микроби или токсини. Те произвеждат полезни за здравето съединения, а съдържащите се в храната повишават усвоимостта на ценните й съставки.

Проучванията показват все повече и повече ползи от поддържането на баланса на чревната микрофлора, от ефективно храносмилане, през подобряване на имунитета, потушаване на възпаления и предотвратяване на наддаване на тегло, до поддържане на добро настроение.

Въпреки че при състояния на имунен дефицит или проблеми с храносмилането можете да посегнете към пробиотични капсули, препоръчително е да приемате поне малки количества естествени пробиотици ежедневно, чийто избор е доста голям.

10-те най-препоръчвани естествени пробиотици

Тези продукти са естествени пробиотици. Яжте ги, за да подсилите имунитета си!

Пробиотиците са микроорганизми, които имат благоприятен ефект върху здравето. Те включват предимно млечнокисели бактерии, но също и някои видове дрожди.

Микроорганизмите от тази група подпомагат здравето по различни начини, в т.ч изграждане на имунитета на организма. Техният източник са ферментирали млечни напитки, мариновани зеленчуци и традиционни азиатски консерви.

1. Ацидофилно мляко, кисело мляко, кефир

Ацидофилно мляко, кисело мляко, кефир

Ферментиралите млечни напитки без аромати и функционални добавки са ценен източник на пробиотични бактерии, които могат да се използват по-често от солените мариновани зеленчуци. Най-препоръчително е ацидофилното мляко, т.е. продукт, подобен на киселото мляко, но със съдържание на живи щамове пробиотични бактерии. Такъв продукт обаче не трябва да се пастьоризира, което си струва да проверите на етикета. По същия начин се препоръчва кисело мляко, съдържащо активни млечни бактерии и истински кефир, в който освен бактерии има и полезни дрожди.

2. Закваска от цвекло и кисел сок от цвекло

Закваска от цвекло и кисел сок от цвекло

Маринованото цвекло, изцеденият от него сок, както и интензивно оцветената саламура, наречена закваска, е еднакво ценен източник както на полезни млечни бактерии, така и на антиоксиданти от цвеклото. Цвеклото се маринова сурово с добавка на чесън и най-често бахар дафинов лист, след като се залее с подсолена вода и се добави предястие – може да е от мариновано цвекло, но и от други зеленчуци, като краставици, зеле или целина. Ферментиралото цвекло има кръвотворно действие, подпомага храносмилането, стимулира чревната перисталтика и подпомага детоксикацията на организма от токсини.

3. Кимчи

Кимчи

Кимчи е ферментирало китайско зеле. Произлиза от Корея, където е традиционно ястие, приготвяно в безброй варианти с различни добавки. Най-често това са люти чушки, джинджифил, репички, чесън или див лук, както и солени рибни продукти, като паста от скариди или рибен сос, малко количество захар и по-голяма доза сол. Кимчи съдържа пробиотични бактерии Lactobacillus, но също Lactococcus или Leuconostoc. Зелевите листа първо се накисват в саламура, след това се натриват с каша от подправки, добавят се настъргани зеленчуци и се оставят в буркана да ферментират, добавянето на риба изобщо не е необходимо. В момента прясно кимчи вече може да се купи в някои магазини.

4. Мариновани краставици

Мариновани краставици

Маринованите краставици са доста популярни, въпреки че всъщност могат да се мариноват всякакви зеленчуци, като лукът, богат на антибактериални съединения, обикновено причинява най-големи затруднения. Маринованите краставици се предлагат практически през цялата година, но не всички могат да бъдат еднакво здравословни. Пробиотичните свойства няма да бъдат проявени от пастьоризираните в буркан; От тези с добавка на консерванти (добре е да прочетете състава на опаковката) и фалшивите не може да се очаква пълноценен ефект. Маринованите краставици можете лесно да приготвите през сезона в собствената си кухня – всичко, от което се нуждаете, е саламура, подправки и други овкусители, а в същото време и борба с нежеланите бактерии. В тази роля се използват чесън, копър, корен или листа от хрян.

5. Кисело зеле

Кисело зеле

Киселото зеле е едно от най-лесните за приготвянето й са ви нужни само  бяло или червено зеле и сол. Дори не са ви нужни стартерни бактерии, защото те са по кожата на ръцете ви. Поради тази причина се приготвя с чисти ръце без използване на ръкавици. Слоевете зелен се омесват и се поръсват със сол. Добавянето му е необходимо, за да се създадат благоприятни условия за развитието на Lactobacillus бактериите и в същото време неблагоприятни, напр. гнилата. Високото съдържание на сол, което надхвърля 1 процент, е на практика единственият им недостатък, но положителният ефект се постига от консумацията им сурови в малки количества, например 3 супени лъжици на ден.

Вижте още: Къде има повече витамин С от лимона? Добавете тези лесно достъпни и евтини плодове и зеленчуци в диетата ви!

6. Воден кефир

Воден кефир

Водният кефир е кисела напитка, ферментирала с помощта на т.нар японски кристали, неправилно наричани водорасли. Това са конгломерати от пробиотични бактерии и дрожди, предлагани за продажба в изсушен вид. Наричат ​​се тиби, а напитката е тибикос. Смята се, че идват от Южна Америка, където живеят на кактуси от бодлива круша. С помощта на тези култури можете да ферментирате всеки сладък воден разтвор, например захарна вода, плодов сок (обикновено цитрусов) или кокосова вода. Те са за многократна употреба, но изискват продължителна употреба или специално съхранение.

7. Комбуча

Комбуча

Kombucha е ферментирала чаена напитка с произход от Азия, която има освежаващ вкус, наред с други. благодарение на наличието на органични киселини и въглероден диоксид, както и на ниско алкохолно съдържание (обикновено под 0,5%). Получава се от запарка на черен или зелен чай с добавяне на захар и подкисляващи съставки (напр. лимонов сок) и специална закваска под формата на т.нар. чаена гъба или „гъба майка“. Съдържа симбиотични, т.е. взаимодействащи култури от бактерии и дрожди, наричани SCOBY. Комбуча, която се продава в магазините, няма пробиотични свойства, тъй като е пастьоризирана – за да извлечете ползите за здравето от пиенето й, трябва да си набавите споменатата гъба и да я приготвите у дома. Стартерът може да се използва многократно, като се внимава съдържащите се в него микроби да останат живи.

8. Темпе

Темпе

Темпе е ферментирал на блокчета олющени соеви зърна, които благодарение на дейността на гъбата Rhizopus oligosporus придобиват компактна консистенция, благодарение на която могат да се приготвят като месо. Освен това са богати на витамини от група В и добре усвоими минерали, отделящи се в процеса на ферментация от фибри комплекси. Първоначално от Индонезия, темпе съдържа толкова протеини, колкото постното месо и, когато се яде сурово, поддържа полезната чревна микрофлора, включително бактерии от рода Bifidobacterium. Има и подобни продукти, съдържащи добавка на други семена от бобови растения, например нахут или боб, или съдържащи само тези съставки.

9. Мисо паста

Мисо паста

Мисо пастата е традиционна японска подправка, приготвена от соеви зърна, ферментирали с добавка на сол и гъбата Aspergillus oryzae, известна като коджи. Също така често съдържа ориз, пшеница, елда или ечемик. Това е ключова съставка в мисо супа, приготвена с бульон от даши. Добавя не само вкус на бульона, но и ценни хранителни вещества. Между другото протеини, витамини от група В и минерали. Пастата се използва и за сосове и маринати. По-тъмно оцветеното мисо съдържа повече соя от бялото мисо. Както мисо паста (добавена в края на приготвянето към не много гореща супа), така и други ферментирали соеви продукти като лек соев сос влияе благоприятно на чревната микрофлора, например намаляване на възпалението.

10. Квас за хляб

Квас за хляб

Добре познатата закваска в момента е рядка съставка в хляба, въпреки че е все по-търсена. На негова основа се произвежда и разтвор за приготвяне на кисела супа от ръж. Това не е нищо повече от зърнени култури, ферментирали с млечнокисели бактерии и дрожди, които не само осигуряват по-добра структура на печените продукти, тяхното разхлабване и по-дълъг срок на годност, но също така разграждат несмилаемите комплекси от минерални съединения с фитати, повишавайки тяхната усвояемост.

Всички мариновани зеленчуци могат да се приготвят по лесен начин у дома. За това не са необходими закваски от ферментационни бактерии.

Естествени пробиотици или готов пробиотик?

Източникът на полезни микроорганизми са ферментирали продукти, както млечни, така и растителни или соеви продукти,  (кисело зеле, краставици или цвекло и закваска от цвекло ) и азиатската кухня (напр. кимчи , темпе, соев сос, мисо, натто). Поради тази причина те понякога се наричат ​​и пробиотици, въпреки че формално това не е правилният термин.

Полезните микроби могат да се доставят и под формата на хранителни добавки. Тук обаче пробиотикът се подчинява на строги изисквания: пробиотичните бактериални щамове се дефинират като тези колонии от бактерии, чиято активност е научно потвърдена (оттук и специалните буквено-цифрови обозначения), и в същото време имащи способността да достигат до червата и да се колонизират, без да причиняват странични ефекти.

Подобни статии